Начало Влюбена Безсънни нощи

Безсънни нощи

0
СПОДЕЛИ
спяща жена
Снимка: pixabay

От години не мога да спя като хората… Не се прави, че не знаеш това. Нима не си разбрал, че в безсънните нощи си мисля за теб, за мен, за нас… за миналото… за грешките… за бъдещето… за любовта!

Стоя в полумрака с цигара в ръка и тънкостенна чаша за вино, и премислям какво се случи и защо. Често наум в безсънните нощи разигравам различни сценарии за нас… Представям си, че те срещам отново, случайно на улица глуха… Представям си как ме подминаваш, но поглеждаш назад през рамо, докато се отдалечавам, става ти тъжно за мене и се обръщаш, догонваш ме… прегръщаш ме…Представям си, че отново ме обичаш.

Усещам пулса ти в безсънните нощи, чувам учестеното ти дишане… Дланите ми за миг сякаш се изпълват с дланите ти… Преди да осъзная, че всичко е илюзия.

Безсънните ми нощи са пълни с тебе, с гласа ти, с аромата ти, с ръцете ти… Безсънните ми нощи са затвор за миналите дни, които знам, че не мога да върна, но не мога и да пусна да си идат…

В мрака чувам тихите ти забързани стъпки и в ушите ми закъсняват думите ти: „Отивай си“. И за пореден път се питам, защо те послушах и тръгнах??? Защо сама се отскубнаха от ръцете ти, които трепереха, когато ме докосваха…

И в безсънните нощи разбирам, че не е съществувал друг и няма да се появи такъв, който да ме накара да изтръпвам без да ме е докоснал… без да е проговорил…

Безсънните ми нощи са моето наказание, затова че си тръгнах, когато най-много исках да остана. Те ще ме обсебват… ще ме объркват… ще ме съсипват бавно, защото само те ще знаят, че нощем…  в мрака… около 3:00 след полунощ… аз се връщам в прегръдките ти… плача… но съм щастлива, защото в безсънните нощи съм твоя отново.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР