Начало Влюбена Как изведнъж любовта ми изстина

Как изведнъж любовта ми изстина

0
СПОДЕЛИ
жена се отдалечава от мъж
Снимка: pexels

В любовта единственото правило е, че няма правила. Не можеш да диктуваш на сърцето си, колкото и да ти се е иска, нито да наредиш на някого да те обича. Любовта или я има, или я няма, толкова просто звучи така написано, но всъщност колко много главоболия може да ни създаде тя, когато чувствата внезапно и необяснимо изчезнат.

Несподелена любов, но не точно, защото аз се влюбих в това момче през тийнейджърските си години, но така и не можах да го заобичам…

Беше прохладна пролетна вечер, прибирах се след обичайната си разходка с приятелки, когато по пътя към нас го видях. Беше с група приятели и седеше в кафенето до кварталния магазин. Познавах го отпреди, нямаше как да не познавам малкото симпатични момчета на моя възраст, живеещи в квартала ми, но не знаех, че той всъщност отдавна ме е забелязал. По това време повечето момчета ме мислеха за надувка, защото не им обръщах особено внимание, но това беше само защото никой от тях не привличаше вниманието ми. Подминах насъбралата се групичка, която започна да се обръща, когато минавах покрай нея. Подсмихнах се и забързах крачката си.

Същата вечер получих съобщение и покана за приятелство във Фейсбук. Бях доста учудена, но и доволна от случващото се. Така през тази пролетна вечер аз започнах да се чувствам по-различно от обикновено, някак си въодушевена и с приповдигнато настроение. Започнахме да си пишем до късно всяка вечер, а на сутринта се събуждах с усмивка. Виждахме се постоянно, тъй като той живееше на пет минути от нас. Все по-често прекарвах време с него и усещах, че започвам да се привързвам все повече. Един ден се събудих и осъзнах, че не си представям живота без него.

Дойде лятната ваканция, а аз вече три месеца летях в облаците и се чувствах като най-щастливото момиче на света. Двамата започнахме работа на морето много близо един до друг. Ще си кажеш, че е било страхотно – да, в началото беше. Ставах и ходех на работа с желанието да го видя и да го целуна, но някак си след това лято нещо се промени.

Месец след като започнах да ходя отново на училище, вече не желаех и не изпитвах нуждата да съм с него както преди. Задавах си въпроса „Какво се промени?“, но и сама не можах да си отговоря. Не знаех дали в него беше вината, или в мен, но аз започнах да ставам безразлична към него. Не му показах с нищо, че нещата за мен не са същите, че чувствата ми не са същите, а и как можех, когато виждах в очите му колко много ме обича.

Продължихме връзката си, която, според него, ставаше все по-сериозна. Тогава не разбирах как наранявам и себе си, и него. Бях прекалено объркана. След още месец на преструвки от моя страна, дойде и този ден, в който неговото докосване и целувките му вече не ми бяха приятни. Исках да върна времето назад и да се отдръпна навреме, но вече беше прекалено късно.

Един ден му се обадих по телефона и с равен тон му казах, че искам да се видим. Тайно се надявах, че е разбрал за какво искам да поговорим. Добих смелост и знаех, че няма връщане назад – прекалено дълго бях просрочила тази наша среща. Обясних му за чувствата си и как са изчезнали. Надявах се да ме разбере, въпреки че му разбих сърцето. За първи път го виждах такъв, бях го наранила дълбоко и знаех, че ще му оставя трайни следи в сърцето. Но какво друго трябваше да направя?

И до днес не съжалявам, че прекъснах връзката ни, защото не виждах бъдещето си с него, не го обичах. Не знам къде бях изгубила първоначалните си чувства, но тях ги нямаше вече… или просто те никога не са били истински и сама съм се залъгвала.

Понякога в живота става така, не е нарочно, не е желано, но се случва. И до днес аз съм неговата голяма любов, виждам го в очите му, когато се срещнат с моите. Но той не е моята. Моята голяма любов така и не разбра, че очите ми гледаха само към него…

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР