Начало Свободна Забавления Как станах част от играта?

Как станах част от играта?

СПОДЕЛИ
силует на човек зад стъкло
Снимка: unsplash

Искате ли да сте главен герой в едно вълнуващо приключение, да покажете своите умения за работа в екип, да разгадавате мистерии, интересни загадки и много предизвикателства? Tези и още много комплексни преживявания ще откриете в атракцията, наречена ESCAPE ROOM.

силеут на мъж излизащ през врана, на преден план джобен часовник
Снимка: room66

Стая на загадките е физическа игра в реално време, при която отбор, състоящ се обикновено от двама до петима играчи, бива заключен в стая и разполага с ограничен период от време, обикновено един час, за да разреши последователност от мистерии. По този начин ще откриеш начин за излизане от стаята. Задачите могат да са логически, математически, лингвистични, да са свързани с проява на наблюдателност, комбинaтивност, съобразителност, ориентация в пространството, чувство за време, както и отборен дух. В нито един аспект от играта не са необходими използването на физическа сила или специални познания.

Моят първи „сблъсък“ с Escape Room беше организиран от близък приятел, след едноседмични преговори, в които се опитваше да ме убеди, че това е невероятно изживяване и ще получа куп позитивни емоции. Както повечето хората, така и аз не познавах жанра, не знаех за неговото съществуване, бях обзет от чувството на евентуална безпомощност при мисълта да бъда затворен в малко помещение и зависещ само от себе си да се измъкна. Поне така разсъждавах преди да посетя първата си стая.

Точно преди да вляза, в мен се пробудиха силни емоции, стоях встрани и се опитвах да асимилирам какво точно предстои и какво ще ми се случи. Изпитвах страх, объркване, чувства, които трудно можех да опиша точно в този момент.

Всичко се промени след въвеждането на нашия отбор в стаята. Тогава усетих приятната емоция. Бях в една коренно различна ситуация, такава каквато попринцип не бих имал в живота си. Стоях и оглеждах къде точно се намирам. Бях в стая, която нямаше никакви индикации свързани със стария ми живот, прехвърлих се в друга реалност, която ми харесваше, и в която бях част от отбор. Целта ни беше да намерим решение на проблеми, от които реално не ни зависеше живота, а нали това е „висшето“ удоволствие в нашето объркано общество – да вземаш решения и да извършваш действия, които не оказват влияние върху нас.

Малко след началото, несъзнателно бях влязъл в роля, от която излязох няколко часа след приключване на играта. Започнахме плахо, но след откриването на първото общо и правилно решение, нашият отбор придоби самочувствие и се впуснахме в разгадаването на мистерията, с която се сблъскахме. Ние бяхме агенти, които трябва да разгадаят намеренията на известен компютърен хакер. В този момент осъзнах, че е намислил нещо лошо и до такава степен се вживях в ролята, че очакваният успех или провал на нашата мисия може да повлияе на бъдещето в световен мащаб. Впечатление ми направи това, че стаята, в която се намирах беше много технологична, преди това нямах очакването, че това може да бъде създадено в България. (бел. авт.: оказа се, че България е на първите позиции за авторски сюжети и високо-технологични стаи от такъв тип.) Имаше много загадки. След тяхното решение се отваряха шкафове, вратички, пускаха се светлини, бях изумен и това ми личеше по изражението на лицето, което показваше колко съм изненадан от сложността на технологиите, които бяха включили в играта. Това бях виждал само по филмите. Загадка след загадка, нашият отбор успя с малко помощ от екипа на Offline Entertainment да пребори хакера и да разкрие неговите планове. Първоначалната еуфория след успешното приключване на „мисията“, ни караше да изпитваме онова хубаво чувство, което аз лично от детските си години не бях изпитвал, а именно чувството на свобода и на голяма радост от това да си изобретя нещо сам вкъщи. Така ние „измайсторихме“ разгадаването на загадката и свършихме успешно.

Разбира се, това което преживяхме и емоцията, която ни държеше непосредствено след играта, ни накара още същата вечер да търсим друга стая, която да посетим. Така и намерихме следващото предизвикателство, което насрочихме за възможно най-ранния период – веднага след първата ни игра.
Отборът беше същият, желанието да се откъснем от нашия свят, да преживеем емоциите, както при първото ни посещение, вече придобиха и по-голям мащаб, с което и очакванията ни за нещо различно се увеличи. Мястото и сюжетът бяха различни. Този път бяхме агенти и се опитвахме да разбием все още неразгадания шифър на Криптос – скулптура на Джеймз Санбърн, която е поставена пред сградата на ЦРУ в Лангли на 3-ти ноември 1990г.

След въвеждането на отбора в стаята, трескаво започнах да оглеждам и да се впускам в ролята си на откривател. Всичко беше изпипано до последния детайл, ти се чувстваш като в секретна база на ЦРУ. По всичко личеше, че тук ще трябва да сме по-наблюдателни и съсредоточени, за да може да се справим със загадката, но това ни мотивира повече, защото евентуалният благоприятен край на нашата игра, би ни донесъл по-голяма наслада. И тук, както в предишната стая ни изненадаха с много загадки и много интересни логически игри. И както преди отборния дух и силната мотивация доведоха до нашия успех.
Тук мисля, че е много важно да спомена, че когато приключихме играта и видяхме времето, за което сме успели да се справим с дешифрирането на Криптос, започнахме да я възприемаме играта и от нейния спортен и съпернически аспект. Докато при първото ни посещение получавахме еуфорията от преживяното забавление, сега освен чувството на забавата придобивахме и желание за това да сме първи. Знаехме, че тези атракциони се посещават и от много други отбори, и за това започнахме да се замисляме върху крайния резултат. Какво ще стане, ако вкараме малко повече спортен хъс, ако желаем да сме винаги първи и резултатите ни да седят на челните места.

С нова стратегия и желание за по-добри резултати, отборът ни започна да търси следваща цел за покоряване. Бяхме агенти, изследователи, кодировчици и детективи. В един момент, започнахме да искаме още и още, да търсим различното и да се осмелим за нещо още по-голямо.

Любопитството на човека е огромно, понякога дори страховете ни не могат да ни спрат. Желаем да изживеем ужас или да се поставим в ситуация, в която ще ни е трудно да се измъкнем. Да покачим адреналина ни до нива, заради които ще усетим метален вкус в устата. Такива сме ние хората, това е нашата природа и това е, което търсим – екшън, който се надяваме да не ни сполетява в реалния живот. Този ни стремеж ни отведе и до трите creepy стаи в София.

Първата, която посетихме беше SAW room. Мисля че не е нужно да се обяснява сюжетът. Все пак това е култов филм, грабващ сценарий, препоръчван на хора, които обичат жанра. Атмосферата и силното усещане за борбата с психопат убиец, допълнително е подхранено с добре измислени загадки, оригинален декор и емоции, които те карат да настръхнеш. Личните ми предпочитания, като един голям фен на жанровете „ужаси“ и „психо“, не ме бяха подготвили за това, което следва. В един момент от живота си, преживяваш съдбата на героите. Гледайки ги на меко и удобно пред телевизора вкъщи, или получавайки големия ефект на кинозалата, силен съраунд и огромен екран, не те подготвя за това, което ще усетиш в тази стая. Тук всичко, което бих искала да преживееш и да усетиш се случва. Много голям професионализъм, музика и звуци, целящи пълно потапяне към непознатата обстановка, в която си попаднала. Интересни загадки, непрестанно забавление, и чувството на нещо значимо, което се отнася до спасяването на един отбор. Трудно ми е да обясня състоянието си по време на играта, може би защото беше много променливо – писъци, смях, но и с гордостта от успешно завършената мисията.

След първия ни Escape room, който имаше сюжет на хорър филм, предстояха ни още два, в които трябваше да почувстваме същия този ужас около празника „Helloween“.

Room 66 I и Room 66 II (по действителен случай) – нека да го кажа по този начин, стаи, смразяващи със своите истории, които може и да те откажат от израза „това не е реално“, защото тук реалността се сблъсква с много необясними неща. Да, защото тук екипът от професионалисти, дизайнери, художници и още много и разнообразни по професии хора, са се събрали на едно място и са решили, че това, което ние трябва да преживеем ще е нещо, което много от любителите на силни усещания биха искали да видят, да усетят и да присъстват на такъв тип явления.

банер на руум 66 обработена в жълто
Снимка: room66

В първата стая всичко е забулено в мистерия. Не мога да издавам нищо от емоцията ми по време на играта, защото тя е свързана с изживяването там, породено от многото загадки, неповторими явления и нововъведение в Escape room, което ще оставя сама да разбереш, за да не загубиш един невероятен момент на много разнообразни емоции, които са гарантирани там.

Втората стая на Room 66, е кулминацията на зрителните, слуховите и всички други сетива, които тялото притежава. Историята е базирана по действителен случай и е една от най-мистериозните в световен мащаб, неразгадана и до днес. Интрото преди започване на играта беше уникално преживяване. При въвеждане на отбора, то отеква в съзнанието през цялата игра и те поставя в положение, което може би не позволява да премине друга мисъл освен: „сега какво ли ще се случи „. Чувството на неизвестност съпровожда почти през цялата игра, вдига адреналина до края. В тази стая може да имаш усещането, че нещо постоянно тe следи, параноя от необяснимото и много други емоции, засилени с невероятен декор, музика и добрата съвместна работа на екипа, които ни преведе през това изпитание.
Предполагам, че така обяснена ситуацията в creepy стаите в България, може да предизвика у някого въпроси като: „Каква е целта на това преживяване?“, „Защо тези хора искат да ме вкарат в ужас?“ и „Защо ми е на мен да се вкарвам в такъв ужас?“

Да, може би правилно би си задала тези въпроси, разликата е, че тези хора са там, за да направят твоето преживяване неповторимо и да ти помогне да преминеш през загадките с лекота и да се забавляваш. Те не са там, за да те плашат до смърт, те са там, за да пресъздадат един сюжет и да те прехвърлят в един филм, който много от хората, обичащи адреналина и силните усещания биха оценили като връх на екстремните изживявания в градска среда.

Снимка: danabasheva

Следващото ни посещение ще бъде в стаята на илюзиониста. Горещо препоръчваната, сюреалистична стая, която може да те накара да се замислиш кое е истина и кое реалност. Оставам с очакване за мистерии, невероятен декор и много забавни моменти. Името на стаята загатва за магия, заблуда и неочаквани обрати. Емоциите, които споменавам по горе в текста, се засилват с мисълта за посещението ми на тази стая. Тя е една от новите в България, която сигурен съм ще ни донесе нови преживявания, такива каквито до сега не сме изпитвали. Илюзията е онова, което владее съзнанието ни от деца. Да си манипулиран визуално и слухово е преживяване, което всеки е изпитвал, но да се поставиш в ситуация, в която може ти да си илюзионистът или поне да си на място, на което може да разкриеш неговите тайни, това е невероятно. Може да се натъкнеш на невиждани неща, да се отправиш в едно фантастично приключение, там където властва света на магията и илюзията. С тези мисли почти нетърпеливо вече очаквам да премина през новото начинание. Breakout Rooms са сравнително „млади“ в създаването на този тип забавление, имайки предвид, че тяхната стая е една от последните в София. Това не ме заблуди, създателите на стаята са познати като отбор от световна величина. Този им опит вероятно е обогатил създаването на стаята с нови елементи, иновативни предложения и автентичен сюжет.

Важно е да се знае, че стаите в България са много и разнообразни по сюжет и сценарии и са достъпни за всички. Ако имаш желание да изживееш дадена емоция свързана с твои фантазии, да се превърнете в изследователи, учени, агенти или просто да си прекараш едно незабравимо преживяване, то този вид атракция е за Вас.

СПОДЕЛИ
Предишна статияКогато приятелството се превърне в любов…
Следваща статияТатуировките: начин да изразиш себе си
Безгранична фантазия. Това може би най-добре описва Йордан. Всестранни интереси, неизчерпаем източник на смях, винаги готов да обърне сериозното в нещо забавно. Другото му аз е конфликтът, обича да спори, заради спора. Пише не защото някой го кара, а защото се вълнува от толкова много неща, че ако не ги напише ще бъде голяма загуба за човечеството. А да, още нещо готви невероятно, или поне така твърди.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР